Понякога е по-добре да оставиш другите,да се обгърнеш с наметалото ,което не можеш да докоснеш и да се облегнеш на грапавата стена,която ще остави следи по гърба ти,но няма да те накара да почустваш болка.
Тази стена е ужасна,защото можеш да я сринеш много трудно и същевремено тя не може да ти причини особена болка.
Ще потъваме така един в друг мразейки се,но знаещи,че не можем да мръднем.
И някои ще ни извади от унеса,ще не прекъсне,ще ни подразни,както ние взаимно се дразним,но ще продължим да сме си инати.
Стената и аз.
После ще осъзная ,че между парапета,стената и празното пронстранство почти няма граница.
Ще затворя очи и ще заспя.
А те ще ме събудят.
Само понякога.