тръмтататръмммм
бръъм(не не съм пчеличка и производните там)
много е нечестно тука да пиша разни неща,а пък късно вечер да ми хрумват съвсем други,ама сигурно така трябва.
почвам да се гордея със себе си
поооне мъничко.и едно такова ми се доигра на "ура",ама ся е дъждовно и с хлапаците няма как нито да се катерим по дърветата ,нито по покривите камо ли пък да чертаем някакви си неща с тебешир,то в тоя студ ръцете си едвам мърдаш.
леле ама днеска каква прекрасна мъгла беше паднала.просто покри всичко без да пита никого и по едно време поглеждам и близкото хълмче изглежда като шапка ,над която се рее някои ,от онези нещастните дъждовни облаци.сякаш ще си ръси там вечно и се подиграва на всички и ни се плези.
хаха
ама и аз му се изплезих.