Понякога е по-добре да оставиш другите,да се обгърнеш с наметалото ,което не можеш да докоснеш и да се облегнеш на грапавата стена,която ще остави следи по гърба ти,но няма да те накара да почустваш болка.
Тази стена е ужасна,защото можеш да я сринеш много трудно и същевремено тя не може да ти причини особена болка.
Ще потъваме така един в друг мразейки се,но знаещи,че не можем да мръднем.
И някои ще ни извади от унеса,ще не прекъсне,ще ни подразни,както ние взаимно се дразним,но ще продължим да сме си инати.
Стената и аз.
После ще осъзная ,че между парапета,стената и празното пронстранство почти няма граница.
Ще затворя очи и ще заспя.
А те ще ме събудят.
Само понякога.
събота, 24 октомври 2009 г.
понеделник, 19 октомври 2009 г.
тръмтататръмммм
бръъм(не не съм пчеличка и производните там)
много е нечестно тука да пиша разни неща,а пък късно вечер да ми хрумват съвсем други,ама сигурно така трябва.
почвам да се гордея със себе си
поооне мъничко.и едно такова ми се доигра на "ура",ама ся е дъждовно и с хлапаците няма как нито да се катерим по дърветата ,нито по покривите камо ли пък да чертаем някакви си неща с тебешир,то в тоя студ ръцете си едвам мърдаш.
леле ама днеска каква прекрасна мъгла беше паднала.просто покри всичко без да пита никого и по едно време поглеждам и близкото хълмче изглежда като шапка ,над която се рее някои ,от онези нещастните дъждовни облаци.сякаш ще си ръси там вечно и се подиграва на всички и ни се плези.
хаха
ама и аз му се изплезих.
бръъм(не не съм пчеличка и производните там)
много е нечестно тука да пиша разни неща,а пък късно вечер да ми хрумват съвсем други,ама сигурно така трябва.
почвам да се гордея със себе си
поооне мъничко.и едно такова ми се доигра на "ура",ама ся е дъждовно и с хлапаците няма как нито да се катерим по дърветата ,нито по покривите камо ли пък да чертаем някакви си неща с тебешир,то в тоя студ ръцете си едвам мърдаш.
леле ама днеска каква прекрасна мъгла беше паднала.просто покри всичко без да пита никого и по едно време поглеждам и близкото хълмче изглежда като шапка ,над която се рее някои ,от онези нещастните дъждовни облаци.сякаш ще си ръси там вечно и се подиграва на всички и ни се плези.
хаха
ама и аз му се изплезих.
събота, 17 октомври 2009 г.
с китарата и слушането на велики китаристи ,с музата да бъде различен ден и благодарение на студа навън реших да почна на ново
половината заглавка я оставих така в зелено докато намеря хлапето,т.е токато то се върне,затова за сега сме само китарата и ре мажор
и нещо дето се опитва да ме убие
canon в ре направо ме кара да скачам цялата и тия дни въобще не ми се стой на едно място
бийтълс също допринасят
а тяхната тениска стой една такава бродяшки раздърпана.
чакаща и тя за нещо,докато аз препрочитам "по пътя" и ми се иска зимата да ме изненада с нещо ,което да ме накара да почуствам ,че пак е лято.
нотите гъделичкат и ме дразнят
мразя барета.пф...нищо че вече ми се получават.
и мразя география.
и обичам фингърстайл китаристите и милионите песни,чиято таблатура почва на 15 прагче.
йей,нека кафето се разлива по бюрото,нека терлиците ми падат.
те,просто искат лято.
половината заглавка я оставих така в зелено докато намеря хлапето,т.е токато то се върне,затова за сега сме само китарата и ре мажор
и нещо дето се опитва да ме убие
canon в ре направо ме кара да скачам цялата и тия дни въобще не ми се стой на едно място
бийтълс също допринасят
а тяхната тениска стой една такава бродяшки раздърпана.
чакаща и тя за нещо,докато аз препрочитам "по пътя" и ми се иска зимата да ме изненада с нещо ,което да ме накара да почуствам ,че пак е лято.
нотите гъделичкат и ме дразнят
мразя барета.пф...нищо че вече ми се получават.
и мразя география.
и обичам фингърстайл китаристите и милионите песни,чиято таблатура почва на 15 прагче.
йей,нека кафето се разлива по бюрото,нека терлиците ми падат.
те,просто искат лято.
Абонамент за:
Коментари (Atom)
