равносметки?

намерих приятел
и изпратих един ,които едва ли ще видя отново.
изпратих роднина.
и си прекарах едно страхотно лято.
върнах си пътища и хора,които бях загубила.
други съвсем изчезнаха.
какво повече има да се обобщава?
дано 2010 да е прекрасна и да ми носи барабани и китари.

аз си позарязах блога
ама то от многото китари,зубрене ,класна и прочие
или просто щото отделях време за други неща,други животи и някакви си там трудности

хората са много странни понякога.а мене ноктите ми на дясната ръка ме нервосват 'щото натискам разни грешни букви.

ама не искам да си говоря за хората
искам просто ей така да си говорим
как се въргалях оня ден на пътя с хлапетата и к'во яко черно коте имаше
дето после избяга като го нахраниха
скри се във нощта както и ние правехме.а времето е едно гадно и мен много ме мързи.
мързи ме за всичко освен за музика и четене.
мързи ме да отговарям на хората с скайп и да ги лъжа за разни неща.
но к'во пък,майната му.
всичките разделения и подразделение-добрите,специалните,красивите,задръстеняците,правещите се на различни,прикриващи болката си,самотните,а също и революцио нерите прикрити под нещо.
всичко това не струва и не е вярно както и доста други неща.
защото може би има смисъл в тях,за тях,за всички ,които в есенния ден не са си пуснали Beatles ,а са нехаели в някаква нищета,губещи се в драмата на собствения си живот.
имена на градове,нишки от нещо тъмнина и зеленото в ъгъла.
има ли значение наистина?
има,само че всеки го разбира или неистински или по свой си възвишен начин.

Понякога е по-добре да оставиш другите,да се обгърнеш с наметалото ,което не можеш да докоснеш и да се облегнеш на грапавата стена,която ще остави следи по гърба ти,но няма да те накара да почустваш болка.
Тази стена е ужасна,защото можеш да я сринеш много трудно и същевремено тя не може да ти причини особена болка.
Ще потъваме така един в друг мразейки се,но знаещи,че не можем да мръднем.
И някои ще ни извади от унеса,ще не прекъсне,ще ни подразни,както ние взаимно се дразним,но ще продължим да сме си инати.
Стената и аз.
После ще осъзная ,че между парапета,стената и празното пронстранство почти няма граница.
Ще затворя очи и ще заспя.
А те ще ме събудят.
Само понякога.

тръмтататръмммм
бръъм(не не съм пчеличка и производните там)
много е нечестно тука да пиша разни неща,а пък късно вечер да ми хрумват съвсем други,ама сигурно така трябва.
почвам да се гордея със себе си
поооне мъничко.и едно такова ми се доигра на "ура",ама ся е дъждовно и с хлапаците няма как нито да се катерим по дърветата ,нито по покривите камо ли пък да чертаем някакви си неща с тебешир,то в тоя студ ръцете си едвам мърдаш.
леле ама днеска каква прекрасна мъгла беше паднала.просто покри всичко без да пита никого и по едно време поглеждам и близкото хълмче изглежда като шапка ,над която се рее някои ,от онези нещастните дъждовни облаци.сякаш ще си ръси там вечно и се подиграва на всички и ни се плези.
хаха
ама и аз му се изплезих.

с китарата и слушането на велики китаристи ,с музата да бъде различен ден и благодарение на студа навън реших да почна на ново
половината заглавка я оставих така в зелено докато намеря хлапето,т.е токато то се върне,затова за сега сме само китарата и ре мажор
и нещо дето се опитва да ме убие
canon в ре направо ме кара да скачам цялата и тия дни въобще не ми се стой на едно място
бийтълс също допринасят
а тяхната тениска стой една такава бродяшки раздърпана.
чакаща и тя за нещо,докато аз препрочитам "по пътя" и ми се иска зимата да ме изненада с нещо ,което да ме накара да почуствам ,че пак е лято.
нотите гъделичкат и ме дразнят
мразя барета.пф...нищо че вече ми се получават.
и мразя география.
и обичам фингърстайл китаристите и милионите песни,чиято таблатура почва на 15 прагче.
йей,нека кафето се разлива по бюрото,нека терлиците ми падат.
те,просто искат лято.